Skip to content

Алтернатера 2-ра част

тежките вежди. Симон бе готов да се закълне, че ще светят подобно на котешки в мрака.

На ръст не можеше да се мери с Удур, но макар и започващ да се прегърбва, със своите поне два метра и здрави мишци бе истински гигант. При ходенето се подпираше на солиден жезъл, изработен от черно на цвят дърво. Белен, резбован и печен на огън.- За повече якост. Със сигурност служеше еднакво добре както за извършване на ритуали, така и за трошене на вражески черепи.

За разлика от другите членове на племето, неговата кея беше отворена и по гърдите му, през рижите вълма косми, се виждаха татуирани тайнствени знаци. Същите като тези върху жезъла.

Другите спътници на Симон му изглеждаха като близнаци. Поне за неговото несвикнало око. Грубовати, мускулести диваци. Още му бе трудно да ги разпознава. Изключение правеха вожда, с невероятния му дори за урките ръст и разбира се шамана, който бе и единственият възрастен член на племето. Какво ли бе станало с останалите старци? Можеше ли въобще да ги нарича старци? Урка крачещ до Симон макар на преклонна възраст изглеждаше като полубог. Див, варварски, но… От него буквално струеше сила и гневна, несломима воля.

Едва от няколко дни бе сред тях, а въпросите се увеличаваха трупайки се непрекъснато. Всичко по реда си. Естествено най-важна е мисията. „Ей шампионе, не забравяй, че това е само едно виртуално внушение. Игра с неизвестни за сега правила, която трябва да спечелиш.“

Друг един вътрешен глас обаче го вразуми напомняйки му за съвсем обективните, съществуващи рискове. Всеки участник в „Реалити-Геймс“ подписва декларация освобождаваща организаторите от отговорност. Играта в своята история познаваше не един и два трагични инцидента. Никой не е застрахован. Вярно, виртуална реалност, но човешкият мозък не е омлет да го бъркаш с миксер. В един момент си ти, в следващият губиш връзка с истинския свят. Изведнъж просто нишката се прекъсва. Някои негови опоненти бяха свършили кариерата си в психиатрии, а имаше и един смъртен случай…

Колкото до Алтернатера, тя е много повече от „Реалити-Геймс“. Поне до момента безпрецедентен експеримент. Така, че не бива да си позволява никакво отпускане. Залога е твърде голям. Не само името му на шампион, но и подписания контракт, каузите, на който щяха да му създадат множество неприятности ако не успее да спази своята част от ангажимента…

Така напредваха мълчаливо. Какво си мислеше Олмур бе пълна загадка. Лицето му не издаваше никакви емоции. Другите урки въпреки габаритите си се придвижваха като сенки. Приличаха на прокрадващи се хищници.

В един момент вървящият най-отпред замръзна. Направи знак с ръка на останалите да спрат. После посочи право пред себе си. Там някъде според Олмур трябваше да се намира Портала. В небето се струпваха буреносни облаци. Но не това бе привлякло вниманието на ловеца урк.

На отсрещния скат някакво странно създание се движеше право към Портала. Поради голямото разстояние бе трудно да се определи какво представлява. Виждаше се някаква сгърбена фигура влачеща след себе си огромна опашка. Силуета с прилична доза въображение напомняше гигантски броненосец. За съжаление Симон нямаше бинокъл, а фигурата се движеше между скалите така, че периодично изчезваше от поглед. После се появяваше частично. При това за кратко.

Определено не бе виждал нищо подобно. Урките също изглеждаха озадачени. При тях поне, нещата се свеждаха до няколко прости възможности: Потенциална заплаха- съответно битка. Приятел- споделен огън и храна. Дивеч- лов. Или нещо, което не влиза в гореизброените категории. Изглежда случаят бе такъв. Така, че малко предпазливост не е излишна.

Решиха да заходят по източния горист скат. После да се спуснат над нещото. Така щяха през цялото време да го наблюдават оставайки невидими за него.

Едно бе сигурно. Създанието се движеше бавно. Сякаш терена не му понася. Или е прекалено старо.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!