Skip to content

Алтернатера 2-ра част

Когато Симон спомена Хаоса, всички присъстващи помръкнаха. Дали не сгреши?

Вожда и шамана си поговориха нещо полугласно. После Удур погледна Симон много сериозно и му каза:

-Ес Пи, не можем да те задържим защото имаш важна мисия. Заръчана ти от твоя крал. Това е въпрос на чест и дълг. Обаче ако останеш при нас още два дни може би ще ти помогнем в търсенето. Ние познахме Хаоса. Дойде в нашия свят и го погълна. Трябва лично да видиш с очите си. Може би тогава ще се върнеш у дома си и ще разкажеш. Ще вразумиш този, който те е изпратил. Преди да е станало късно. Не се съмнявай- влезе ли в Миранда ще я последва същата участ. Тотална разруха и унищожение. Смърт…

-Защо два дни вожде?

-След два дни Портала е в подходяща за преминаванепозиция. Ще се увериш, че всичко казано е истина. Хаоса поглъща Живота. Това не е нещо, с което можеш да се бориш!…

Ето така Ес Пи реши да остане няколко дни при урките. Настаниха го в шатра издигната за него. Получи всички удобства на гостоприемството им. Включително компанията на Аша. Едно изключително симпатично момиче. Тя дори му изработи традиционната за мечките „кея“. Дрехата носена от мъжете им. Виж, с другата част от гостоприемството имаше няколко неудобни и комични момента, но в крайна сметка успя да ги преодолее. При това без да накърни ничие достойнство, включително и своето. Най-накрая успя някак да обясни на момичето и роднините и, че по неговия край моногамните отношения са на особена почит и неговото сърце вече е вречено на някого. При други обстоятелства би бил истински поласкан от подобно предложение, при това отправено от толкова красива жена като Аша. Моли се да бъде разбран… Приеха извинението макар да престъпваше традицията на мечките.

Дойде и третият ден когато Портала щеше да се отвори. Симон и Олмур придружени от няколко войни тръгнаха преди разсъмване. Заизкачваха се към върха, в чието подножие бе разположен лагера. Трябваше да го прехвърлят и достигнат другата му страна. Там, замаскиран като процеп между скалите бе прехода към другия свят.

Въздуха беше свеж. Небето- ясно. Над главите им блестяха хиляди ярки звезди. Осветяваха пътя им. Шума предизвикан от изкачването на групата периодично стряскаше ту някое животно притаено в близките храсти, ту дремеща на клон птица.

Вървейки нагоре Симон обмисляше ситуацията. Не бе напълно откровен с новите си познати. Щеше да премине Портала, но не, за да се разубеждава в каквото и да било, а в дирене на знак- някоя следа, която да го насочи към Мистик. Какво по-добро начало за търсенето от свят, в който Хаоса вече се е проявил?

Намести на гърба си раницата заредена с храна и вода. На тръгване Аша му я бе дала. Този жест значеше много понеже сред урките няма дълги изпращания и приказки както е при хората. В това отношение урките бяха доста сдържани. Ръкостискане. Потупване по рамото. Кратка мимика и толкоз. Бе го харесала незнайно защо.

Изтри потта от челото си. Симон трябваше постоянно да се напряга, за да успява да поддържа темпото на урките. При това на лимита на силите си. Виж ти- оказва се, че подобренията предвидени от екипа на Глисант не обхващат всички възможни аспекти на играта. За двата часа от напускането на лагера до момента бяха преодолели десетина километра пресечен терен.

Погледна вдясно от себе си. До него крачеше Олмур. Шамана беше възрастен. В това нямаше никакво съмнение. Дълбоки бръчки се бяха врязали вертикално по хлътналите бузи. Челото му също беше набраздено. Широк белег го пресичаше по диагонал. От дясната вежда до лявото слепоочие. После се скриваше под рижите коси прибрани в плитка. Устата му беше стисната, а носа къс и тесен, с широки ноздри през, които дишаше дълбоко. Кожата му беше кафеникава, с един тон по-тъмна от тази на съплеменниците му. Подобна на стар пергамент. Очите с остър, труден за издържане взор. Сякаш четяха направо в душата. Блестяха като черни въглени под

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!