Skip to content

Алтернатера 2-ра част

единични потрепвания на лицеви мускули или крайници подсказваха, че двамата са живи.

Глисант ги погледа още миг, после отиде до контролния пулт. Изведе на стената-екран данните за моментното състояние на двамата наблюдавани. Дългите колонки цифри даваха пълна картина за здравословното им състояние. От температура и кръвно налягане, до скоростта на нервно-трансмитерните процеси.

Изведнъж една скала подскочи рязко. Нещо се случваше със Симон. Данните за мозъчната активност показаха пределни стойности. После ги подминаха. В следващата минута телесната му температура скочи до четиридесет градуса.

Глисант успя единствено да натисне бутона за спешни случаи. Но алармата без друго бе известила вече медиците. След минута щяха да са тук. Когато програмата на Хиперион не можеше да се справи с даден проблем, човешката намеса оставаше единствена алтернатива…

Една дълга права отбеляза липсата на мозъчна активност. Противно на това останалите показатели говореха за нормален здравен статус. Аномалията трая за кратко, а после на екрана се появиха нормалните стойности. Как бе възможно? Дали техническа неизправност или необясним медицински феномен?

До ранния следобед всички проблеми се решиха почти по магичен начин. Усложняването на сценария замръзна на едно определено ниво. Просто така- от само себе си. Хиперион пое предизвикателството достойно.

Медиците прегледаха Симон. Оказа се, че бе прихванал някакъв вирус тия дни. За съжаление намерил да се прояви точно сега. Вляха му доза антибиотици, задържайки температурата в нормални граници. Остана неясната тревога относно спрялата за кратко мозъчна дейност. Не успяха да я обяснят нито лекарите нито техниците. Апаратурата работела напълно изправно.

Глисант можа да си отдъхне. Ситуацията отново бе под контрол. Дори Вишневски бе изчезнал някъде с неговите заплахи за рапорти…

Професора отправи един последен поглед към камерата на Симон. Изведнъж очите му се отвориха рязко и сякаш някой друг се взря в Глисант. Усещането беше ужасно и професора опита да отмести поглед или да се отдръпне от страшният саркофаг, но не успяваше дори да помръдне. Никой от присъстващите в залата сякаш не забелязваше случващото се. Техниците за занимаваха с техните работи, а лаборантите следяха параметри и ги вписваха за архивите. Минаваха покрай него сякаш не съществува. Момента се удължи до агония. Когато вече чувстваше, че нещо в него ще се пречупи, магията прекъсна.

Глисант се намери пред камерата на Симон. Той разбира се „спеше“ във виртуалния сценарий. Нямаше отворени очи, нито чужд поглед. Една девойка докосна Глисант по рамото.

-Добре ли сте професоре? Какво казвахте?

-Аз… нищо Вера.

Разпозна стажантката от Московския университет. Бе една от отличничките и обещаващ млад учен с изключително иновативни идеи.

-Моментна слабост. Изглежда напрежението ми дойде в повече. Годините знаеш- не прощават. Малко почивка ще ми дойде добре. След час ще съм като нов. Утре бих искал да поговорим за дисертацията и плановете ти за в бъдеще. Ела в десет и тридесет в кабинета ми.

17

Трети ден откакто Симон беше в племето на урките. След битката с каменния червей не можа да им откаже предложеното гостоприемство. Първо го нахраниха с печено месо. След това всички пиха от голям, общ съд ритуална напитка. Беше някакъв алкохол образуван чрез ферментация. Най-накрая доволни, насядали около централния огън го накараха да им разкаже кой е и от къде идва.

С тази част на историята Симон бе готов, защото подобен вариант бе обсъждан още преди вкарването му в света Миранда. Още повече, че и „виното“ си каза думата. Чувстваше топлината разнасяща се по тялото му.

Разказа им една легенда за това как е изпратен от своя крал от далечната Земя да търси тайно, магическо знание. Олмур настоя да му разкаже нещо повече за това като каза, че самият той владее някои умения.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!