Skip to content

Алтернатера 2-ра част

бе способен да прецени аргументите на двете страни само защото наблюдаващият бе олицетворение на ненавижданите от Глисант бюрократи. Винаги има един пръв път… Ако Вишневски бе прав, а той греши? Нека бъдем обективни- Науката винаги е имала нужда от пионери! От жертви и поети рискове! Само така се постига напредък!… До момента, в който нещо ужасно се обърка и повторим Хирошима…“

Краткия спор със себе си остави Глисант още по-объркан. В главата му изплуваха примерите на учени и изследователи, които бяха рискували и успели. Някои от тях експериментирали върху себе си.

Обаче пред очите му постоянно се връщаше образа на един опустошен, мъртъв град запечатал в себе си сенките на някогашните си обитатели. Всичко, което бе останало от преките жертви на ядрения удар. Буквално се бяха изпарили там където атаката ги бе заварила. Поразения град се бе превърнал в ужасяваща, постапокалиптична картина на болен художник, психопат…

Студени капки пот бяха избили по челото на професора. Лицето беше посивяло от напрежението на осъзната отговорност, но най-вече от идеята за размера и. Защото- ако в техният случай нещо се объркаше!… Щеше да пострада не един град или държава, а Всемира! Всичко, което е било, е и ще бъде… Изтърват ли от контрол Хаоса.

Издиша рязко въздух, взел финално решение:

„Нека бъдем методични. Статистическите данни показват една устремено нарастваща крива в усложняването на сценария на Алтернатера. Отдавна надхвърлило заложения модел. Това можеше да означава външна намеса, но по-скоро бе признак, че опита им е успешен. Спомняше си подобна теоретична разработка. В случая най-важно бе аватара им да се намеси преди да е станало твърде късно. Именно за това не могат да изведат Симон от Алтернатера…

Никой не очакваше, че ще бъде лесно. Поне не той. Добре поне, че Хиперион успя да поеме предизвикателството благодарение на обслужващия го екип техници. А виж Сунг Хи бе изчезнала предният ден с извинение за женски проблеми. Каза им, че ще отсъства поне три дни. Точно когато бе най-необходима… Трябва да проверя състоянието на Симон и администратора.- В Динаскай. Ако ситуацията не е критична, един последен разговор- с Фламфоржие. Стар приятел, колега и някогашен ментор. Днес Фламфоржие се бе оттеглил от активна научна дейност поради преклонната си възраст, но умът му бе все така остър, аналитичен. Просто желаещ покой се бе отдал на изкуството намерил в себе си таланта да рисува. Наскоро отново бе открил изложба натюрморт. Изключително успешна.“

Глисант излезе от командната зала на Хиперион и се отправи към Динаскай. Нивата на сигурност бяха контролирани електронно. Всеки член на екипа разполагаше с имплантиран под кожата чип с определени нива на достъп. Вратите се отваряха пред него една след друга. После се запечатваха с херметичен звук.

За минута остана в междинната камера където бе „облъчен и обгазен“. Така се шегуваха по между си сътрудниците пряко ангажирани с работа по Динаскай. Стерилната чистота на средата тук се поддържаше на ниво.

Последната преграда се плъзна гладко, отстъпвайки пред професора и Глисант прекрачи в лоното на Динаскай. Осветлението тук беше меко, приглушено. Шест камери с формата на триметрови яйца стояха пред него подредени в успоредна редица. Само две от тях бяха заети. В едната сред АМИОТИЧНАТА течност лежеше администратора- Александър Гард. В другата, Симон Пюисант.- Техният коз.

Температурата вътре се контролираше до десети от градуса по целзий. Двамата бяха само по гащета. Обръснатите им глави бяха покрити с фини мрежички изтъкани от микроелектроника. По телата им бяха залепени „пеперуди“.- Датчици предаващи постоянно информация за жизнените им параметри. Маски обхващащи носа и устата подаваха кислород с гъвкав шланг.

Бледата, синя светлина вътре ги правеше да изглеждат като направени от мрамор, да не кажем- мъртви. Само редки,

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!