Skip to content

Алтернатера 2-ра част

причината и да я отстранят… Толкова време бе подготвяно всичко. Всяка теория, формула и детайл. Екипи от учени и програмисти отдали години от живота си. Не могат да прекратят преди да са започнали! Ще овладеят ситуацията. Ще я поставят под контрол…

Извади кутийка с малки, бели хапчета. Отвори я с разтреперана ръка и изсипа върху шепата си. Повечето върна обратно в кутийката. На дланта му останаха две таблетки. Погледа ги замислено обмисляйки дали да изпие и двете. После с рязко движение ги хвърли в устата си и преглътна с малко вода. Облегна се на бюрото и въздъхна. Остана така за кратко в очакване на действието им. То не закъсня.

Усещането за отпускане започна да го обхваща. Тялото му започна да олеква. Явно медикамента бе силен. Дали не прекали вземайки двойна доза?

Пред очите му пробягнаха цветни петна. Погледа му се размаза. Опита да фокусира. Мобилизирайки сили, успя. Колкото да стигне до телефона на бюрото си.

Натисна бутона за бързо избиране. Секретарката му вдигна веднага:

-Професор Глисант? С какво мога да Ви бъда полезна?

-Маги, не се чувствам добре. Обадете се… на доктор Николов. Кажете му, че съм взел… две таблетки…

Секретарката чакаше да чуе още нещо, но единственото бе от удара на изтърваната слушалка и началника и, паднал на земята. Веднага притича в кабинета му. Опита да го свести с разтърсване и плескайки го по лицето. После се сети за инструкциите му и набра номера на Николов.

Двадесет минути по-късно Глисант подкрепян от вярната секретарка и лекаря се съвземаше постепенно. Бе се наложило да му влеят банка електролити и инхибитори. Николов разглеждаше кутийката медикамент.

-Ама как само сте се подредил! Разбирам- напрежението на работното място си казва думата, но все пак сте разумен човек! И кой Ви предписа точно тези?

Глисант гледаше виновно като дете хванато в момента когато прави беля.

-Всъщност, никой. Сам ги взех.

-Злоупотребил сте със положението си виждам. В противен случай никой мой колега не би Ви ги дал без предписание… Все пак имате късмет, че всичко се размина само с няколко ожулвания и уплах. Имали сме случаи на кома след предозиране!

В този момент алармената сигнализация зави. Миг по-късно осветлението премигна и угасна. Останаха единствено аварийните светлини указващи изходите. Това продължи точно три минути. После генераторите заработиха и захраниха сградата. Обичайният ритъм на работа се възстанови.

-Благодаря Ви докторе, но мисля, че дълга ме зове!

Глисант се отправи към командната зала на Хиперион. След него Николов подхвърли:

-Ако замайването не отшуми бързо, пийте повече вода следващите няколко часа! Никакви кафета или енергийни напитки!

Последната фраза догони професора на влизане в асансьора. Вече в кабината, Глисант вдигна утвърдително палец към доктор Николов. По-късно щеше да намери начин да му благодари. Сега спешността на ситуацията го изискваше другаде. Подразни се на моментната си проява на слабост. Вишневски бе успял да го изкара от равновесие. Добре ще е да помисли за изпреварващи контрамерки понеже нямаше съмнение, че наблюдаващия може да се превърне в препъникамък. Всъщност бе само въпрос на време. Може би точно в този момент той вече уведомява Комисията.

В тоя ред на мисли професора влезе в командната зала. Наоколо сътрудници в бели престилки вършеха трескаво задачите си. Два екипа техници обслужваха съоръжението оборудвано с допълнителни охладители. Няколко програмиста инсталираха нови блокове памет на Хиперион. Напрежението провокирано от форсмажорните обстоятелства се усещаше навсякъде.

Глисант доближи мониторите и изведе статистическите база данни. Докато ги преглеждаше веждите му се повдигнаха, а лицето му стана умислено. В главата му нахлуха странни мисли:

„Ами какво, ако действително се превръща в жертва на собствените си амбиции? Може би Вишневски беше прав, а той грешеше… Може би не

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!