Skip to content

Алтернатера 2-ра част

Носът е тънък и закривен- напомнящ клюн на хищна птица.

Намира се… сред Нищото. Все още е в Безвремието на Пространството между Световете, но вече нищо не го задържа тук. Пред него, малък процеп раздрал реалността наднича към другия свят. Миранда. Съвсем скоро ще я владее.

Раздвижва се. Пресяга се и разширява процепа към другото измерение. После прекрачва оттатък…

Всички тия миризми, звуци и осезания, които е забравил през дългото си заточение го връхлитат отново. Само миг на шемет след пренасянето. Бързо се окопитва. Сега зова на кръвта му посочва пътя, който трябва да следва. Нали петдесетте урки берсеркери и Тулотай носят неговият белег. Едновременно с това усеща и нечие друго присъствие, чиято идентичност му убягва за сега… Всяко нещо с времето си.

Отправя се с широки крачки през снеговете на планината към лагера на кървавия жрец. Движи се право на юг. Сивата му пелерина плющи от вятъра, но той не усеща студ. Студа е самият той- от мислите, Хаоса и леденото си сърце.

Град приклекна да разгледа следите. Ръката му премина по дирята както слепец четящ тайно писмо. Намери каквото търсеше. В отворената му длан полегнаха няколко предмета. Разглежда ги умислен известно време. После направил нужните заключения се изправи и само, за да затвърди предположението си направи бърз обход на поляната.

Лагера на убийците е бил разположен тук. Никой не е последвал момчето макар, че бързо са установили липсата му. Нещо ги е принудило да потеглят бързо.- Прерязаната връв за опъване на палатка говореше, че дори са нямали време да я отвържат.

Човешки кости и няколко снопчета косми неизгорели в огнището напомняха за отвратителните им хранителни навици. В набързо изградената клетка изоставена в края на поляната, локва кръв потвърждаваше присъдата на пленените.

Съдейки по това, че в повечето от следите се бе образувала слана, бяха изоставили лагера си, вечерта- преди няколко часа.

Добрата новина беше, че не са имали коне, а планината е съборила най-слабите от тях. Това ще забави цялата група. Ако си наложи максимално темпо ще ги догони за ден. Гард се впусна по следата без да губи повече време.

15

Усещане за надвисваща беда се чувстваше в Лорна. Нещо зло се носеше във въздуха. Ето, че не закъсня да се прояви. Първо му донесоха, че Иван и приятелите му са били видени в съмнителната компания на млада циганка. После по абсолютно непонятни причини, групата им в увеличен състав се отклонила от предварително избраният маршрут и се отправила в диаметрално противоположна посока. При това заедно с циркаджийското шествие на някакви чужденци! Не стига това, но едва изпратил Малир и Морено към Дяволския проход, оттам пристигнаха ужасни новини. Имало е първи сблъсък с врага. Удържаната победа не променяше факта, че войната тропа на вратата.

Борил седеше стиснал с две ръце главата си, а пратеника пред него докладваше. Завършил рапорта си остана мълчалив пред краля си.

След дълъг миг на тишина Борил вдигна мътен поглед към него:

-Това ли е всичко? Няма ли да чуя нещо хубаво, най-накрая?

-Аз,… кралю…

Запъна се войника.

-Зная, зная…

Махна с ръка Борил.

-Всичко е ясно. Ще предадеш на капитана следното: „Продължавате да държите позицията до нови заповеди.“ Сега се връщай в заставата. Свободен си.

След оттеглянето на войника, Борил остана сам в залата. Посегна към гарафата и си наля пълна чаша червено вино. Изпи го на един дъх и повтори.

Виното беше силно, гъсто и тежко. Оставаше за дълго тръпчив вкус след себе си. Вкус, с който краля опита да потисне ефекта от ужасната новина.

Как можа това да се случи? Войната чука на прага, а той загуби главнокомандващия и един от най-доверените си хора.- Малир. Какво ги бе накарало така да се подведат?

За съжаление дори да намереше отговор на въпроса, не можеше да върне назад случилото се. Оказа се слаба утеха факта, че първият сблъсък с врага е бил увенчан с

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!