Skip to content

Алтернатера 2-ра част

заразената кръв достигна и последната точка в тялото на урка, реакцията хукна в обратната посока!

Кръвта на едри тласъци започна да нахлува в цилиндърчето с черна течност и да изчезва.

Зорг се тресеше паднал на колене с обронена глава. Изведнъж изрева и тялото му се изви все едно някой го разпъва на кръст. Ръцете му се разпериха. Стана видимо, че плътта под кожата бива засмукана по същия начин, по който и кръвта.

Там където имаше могъщи мускули, кожата потъваше свивайки се и прилягайки плътно върху появяващите се изпод нея кости.

Няколко стражници ставащи свидетели на зрелището се раздвижиха неспокойно.

Очите на урка бяха облещени, все едно ще изскочат от орбитите си. Езика изплезен в напразен опит да поеме дъх.

Последните меки тъкани бяха всмукани. След тях и останалото- сухожилия, кости…

Всичко приключи с имплозия. От урка не остана нищо. Само гривната падна на земята. След миг и тя се дезинтегрира по подобен начин.

Тулотай се обърна рязко към стражниците.

-Така става с всеки посмял да престъпи заповед! За непокорните- забвение! Господаря ще се нахрани с плътта и душата му…

Предният ден нещо се бе случило. Командира на Ескорта настоя да продължат през нощта. За къде бързаха? Никой нищо не казваше. Така, че пристигнаха на мястото за лагеруване призори. Обаче първо трябва да се опънат палатките. Това никой няма да го направи вместо теб. Едва след това ще получат почивка.

Кира натегна връвта. После погледна към Дърк. Той правеше същото от другата страна на палатката. За останалите бе незабележимо, но не и за нея- джуджето изглеждаше някак омърлушено.

-Какво става с теб Дърк? Чувствам, че нещо не е наред.

-Ами, нищо ми няма. Добре съм.

-Това можеш да го кажеш на всеки друг, но не и на мен. Познавам те отлично! Изплюй камъчето!

-Не зная Кира, тия дни си загубих съня. Тъкмо да се унеса и го чувам. Един глас. Сякаш някой се опитва да ми влезе в главата… А най-странното, е че ми говори на древния език. Как му викаха хората?- Това ще да е „носталгията по дома“. Преди не ми се бе случвало. Със сигурност ще мине само. Не ме мисли. Маловажни глупости, казвам ти…

Дърк направи кратка пауза. Завърза обтегача на последното колче и се изправи да погледне резултата. После сякаш нещо му просветна в главата и върна въпроса на Кира. До толкова бе свикнал с изключителната и резистентност, че дори не му бе минавало през ум, че нещо може и нея да я гнети. Спомни си когато през града мина оная зараза: Всички се изпоразболяха. Включително и Дърк. Падна на легло за две седмици. Бълнуване, треска, кошмари… Единствена Кира остана на крака. Не само това, но имаше сили и търпение да го обгрижва.

-Ами ти Кира? Никога не се оплакваш. Хайде мъжко момиче!- Сподели ако нещо ти тежи. Какво ще кажеш докато останалите опънат палатките си, да огледаме терена и да си поговорим. Без друго имаме час докато дойде време за нашата смяна…

Кира го погледна. После кимна.

Приключили с опъването на палатката двамата навлязоха с уверена крачка в боровата гора заобикаляща лагера. След десетина минути мълчаливо вървене достигнаха отвесен двадесетметров скат. Беше се ширнал в продължение на около километър. Сякаш отрязваше част от гората.

Решиха да го изкачат и отгоре да получат добър поглед към лагера и местността. После ще се върнат. Подбирайки внимателно хватките, се закатериха по скалата рамо до рамо.

-Е?

Обърна се въпросително Дърк към ливията.

-Без тайни помежду ни Кира. Твой ред е.

-Винаги си бил върха на тактичността.

Усмихна се ливията.

– Това е чара на характера ми.

Включи се малкия усетил иронията и подтекста. После намигна на партньорката си.

– Извини ме, че не говоря красиво, но ако търсеше омаен ухажор, трябваше да си избереш някой поет за другар. Аз съм само едно твърдоглаво джудже. Обаче знаеш, за теб Кира ще дам не само чука и наковалнята, но и дясната си ръка. Дори душата!

Признанието му бе искрено

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!