Skip to content

Алтернатера 2-ра част

късове.

Южната стена беше оборудвана с множество амбразури и дълги, странни отвори следващи нечия непонятна логика. В момента и едните, и другите бяха плътно закрити с дървени капаци.

Целият проход беше със силно извита форма. Подобен на луна в първата си фаза. Или гигантски рог на митичен бик. Това ограничаваше видимостта в двете посоки. За да могат да поддържат контакт, стражниците по продължението на крепостните стени разполагаха със сигнална система за предаване на съобщения. Както и множество камбани в случай на спешност. Всеки следващ наблюдателен пост бе във видимия обхват на предходния. Караулен взвод патрулираше по цялата дължина като допълнителна мярка. По протежение на стените, в задната им част, бяха разположени всички останали помещения нужни за охраняващия състав.

Нощта беше от онези тихи нощи, в които въздуха е кристално чист и не трепва дори листо. Небето лилаво- черно, пълно със звезди. Студа хапеше откритите части на тялото, сковаваше ходилата.

Каро пристъпи от крак на крак. Оставаше му още половин час, а вече беше премръзнал.

Погледна към съседния пост. Йоник- сина на хлебаря, се бе облегнал на стената. „Да дремеш по време на смяна е наказуемо. Ако ротния те хване така- ще имаш сериозни проблеми.“ Помисли си недоволно младежа.

В следващия момент нещо странно се случи.

Йоник се изсули надолу по стената. После достигнал най-ниската точка полегна на една страна. Заедно с това главата му се удари в каменната настилка. Шлема се търкулна нелепо настрани. Каро видя забитата в лицето му стрела.

Трябваха му няколко секунди, за да осмисли станалото току що. Хвърли се към камбаната и с вик „На оръжие!“ започна да я бие. Първо най-близкия, а след него и останалите постове подеха тревогата.

Минута по-късно крепостните стени гъмжаха от наизлезли от караулните помещения войници. Бягаха напосоки. Наоколо цареше хаос.

Скоро защитниците се ориентираха. Заплахата бе отвън напредвайки на талази. Някакво множество се катереше нагоре по стените на каньона. Едновременно с това в дъното му, където мрака бе плътен, като че нещо помръдваше. Сякаш- земята е жива.

Във въздуха се чуваше странно свистене. Всеки имал непредпазливостта да надникне отвъд амбразурите биваше върнат назад в крепостната стена от ято вражески стрели.

Командира току що излязъл издаваше поредица от заповеди. Те биваха веднага изпълнявани от войниците.

Скоро човките на каменните орли пламнаха и от тях върху катерещите се изсипа врящо, запалено масло.

Писъци от болка и гневни крясъци се смесиха в неописуема глъч. Сега стана ясно кой обстрелва защитниците.

Група летящи създания подобни на харпии опитаха да прелетят над защитните стени. Яздеха ги звероподобни нападатели облечени в леки кожени брони. Въпреки това общото тегло изглежда бе твърде голямо за хвъркатите и те се придвижваха доста неумело.

Сега, когато излязоха в осветената част и изгубиха предимството на изненадата и мрака, бяха бързо свалени от стрелците на отбранителната линия.

За няколко само минути редиците летящи оредяха непоправимо.

От мига на даване на тревога бе изминал по-малко от половин час.

В момента ситуацията беше следната:

Взвода летящи стрелци на агресорите бе напълно унищожен. След първоначалния му кратък успех последва шеметен разгром.

Северната страна на прохода гореше напоена от постоянно изливащото се от човките на каменните орли масло. Там нападателите също понесоха тежки жертви. Пламъците се извиваха и пълзяха гладни за плът. А тя цвъртеше като хвърлена на скара. Тежка, мазна миризма се понесе из въздуха. Оцелелите бяха принудени да се оттеглят.

Южната стена все още беше обект на атака. Нападателите макар с оредяващи от стрелите на защитниците редици, продължаваха да пълзят нагоре. Бяха няколкостотин. От известно време мрака отдолу не раждаше повече нападатели. Най-умелите от катерачите вече

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!