Skip to content

Алтернатера 2-ра част

остави да спи, но това няма да е най-добрия вариант. „Хайде, от теб искам едно последно усилие малко юначе!“

С всичкото внимание, на което беше способен Гард събуди момчето. Малкия разтърка сънено очи. Мисълта, че всичко преживяно е било само лош кошмар скоро се промени в жестока действителност. Лицето му помръкна. Погледна към защитника си. Недоверие, страх и надежда меняха местата си в детските очи. Гард въздъхна. Колко е лош този свят…

После, за да приласкае детето, му предложи от чая и приготвената храна.

То никак не се двоуми, а се нахвърли ядейки лакомо.

-Хей, по-спокойно! Ще се задавиш!

Малкия преглътна хапката и кимна. Обърса носа си с опакото на ръката. После продължи да се храни с малко по-разумно темпо.

Гард остави детето да се засити. После му предложи чай и мед.

Сега беше ред да научи всичко, което успее да извлече от момчето. Опипа почвата подпитвайки го едно друго. Хлапака се оказа силен. Явно познаваше трудната страна на живота. Това, което разказа на Гард накара възрастния да се умисли.

Накратко, Гард разбра, че Илай (така се казваше малкия) бил част от семейство полуномади, които добивали дървен материал и въглища из Тир Салахи. Продавайки изработения ресурс, си купували някои продукти от първа необходимост. Другото вземали от природата и животните, които отглеждали като домашни. Простичък живот, но даващ им желаната свобода.

Живота им течал в установеното русло докато преди два дни били нападнати от някакви чудовища.

Илай потрепери при спомена за тях: Ужасяващи и жестоки. Приличали на зверове и се държали като такива.

Повечето от дърварите били убити при нападението. Няколко жени и деца заловили живи. Затворили ги в клетки. От там предната нощ Илай успял да избяга. От тогава не бил спрял да бяга. Сигурно с откриването на липсата му, са се спуснали да го преследват…

Когато Гард го попита за родителите му, малкия само поклати глава. После зарида.

Нападателите били човекоядци и нямали пощада към никого. Най-вероятно и задържаните в клетките вече не са между живите…

Гард го попита накъде се е отправил. Изглеждаше, че момчето при създалата се ситуация просто бяга напосоки. Оказа се, че греши. Малкия герой познавал добре тази част на планината. Знаел, че друг катун дървари се е настанил отвъд билото, под което се намират. Познавали се и имали някаква роднинска връзка. Мислел да стигне групата им, за да ги извести за опасността. После ще остане при тях.

Гард му предложи да го съпроводи до лагера на дърварите. Момчето поблагодари за всичко, но зае мъжка поза и каза, че няма нужда. Мъжа не настоя. Реши да продължи натам откъдето Илай бе дошъл, за да пресрещне евентуалните преследвачи. Но първо някой час почивка.

Гард остана на пост. Настоя момчето да поспи. След всичко преживяно имаше нужда.

Няколко часа изминаха неусетно. Жарта в огнището се бе покрила с тънък слой сива пепел. Събуди момчето доста преди зазоряване. Закуската и горещия чай бяха вече приготвени. За изминалата нощ малкия се бе възстановил напълно. Руменина покриваше бузите му. Гард с удоволствие го наблюдаваше как се храни.

Уви му остатъка от храната и преди тръгване бръкна в дрехата си.

Извади нож с кания. Не беше бойно оръжие, но все някаква защита. Подаде му го с пожеланието да не му се налага да го ползва.

Нещо странно се случи когато Илай пое ножа. Сякаш невидими сили се вляха изведнъж в него. Дори като, че порасна с няколко години. От друга страна Гард изпъшка под тежестта на кръста. Но бързо се окопити и изправи снага. Няколко нови бръчки се бяха появили по челото му, а косата му тук-там бе посивяла.

Изпрати бързо отдалечаващия се хлапак с поглед, а после пое по избрания си път.

След като бе водила Ескорта в продължение на час, Кира изостана сменяйки се с Хектор, който пое щафетата. Ритъма и смените бяха определени от капитана. Сега ливията се присъедини към Самсон и Дърк, които се

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!