Skip to content

Алтернатера 2-ра част

Напрегна се, опитвайки да си припомни забравеното, но нищо не се получи…

Гард намести веригите занитени за кръста. Врязваха се тежко в трапецовидните му мускули. Здрав е като бизон, но едва ли може да понесе повече от това. Всеки носи бремето си. Той, своето.

Потръпна зиморничаво и отблъсна студа с няколко глътки вино: Това винаги помага.

Чудна беше тая кратуна. Като се замислиш- виното в нея никога не свършваше. А не помнеше кога за последен път я е пълнил: По дяволите! Пълнил ли я е въобще?…

Шума на пращящи, чупещи се клони прекъсна дълбокомислените разсъждения на Гард.

Той се приведе леко, стиснал в очакване дръжката на меча. Целият се превърна в слух. Изпъната от скрито напрежение тетива.

Храстите се разлюляха и върху му скочи… едно хлапе.

Добре, че реакциите му бяха нечовешки. Пресече удара си още в зародиш. Дори успя да улови малчугана, който бе тръгнал да се прекатурва. Във въздуха. Несъмнено щеше да се нарани сред стърчащите клони и камънаци.

Детето беше на не повече от…

Гард се замисли. Не можеше да определи възрастта на момчето. Като, че ли някога, някъде си бе играл с точно един такъв хлапак… На пикник. Заедно с майката и голямо добродушно куче… Палатка. Огън. Китара, песни и приятелско семейство?…

Момчето беше в окаяно състояние. Облечено в раздрана, парцалива дрешка. С чорлава коса и бледо лице, цялото оцапано с кал. Тук там по него се виждаше засъхнала кръв. Дали беше негова или не, бе трудно да се определи. Тресеше се от страх или висока температура. Може би, двете. Устните му трепереха, все едно едвам удържат отдавна потискан плач. Очите търсеха близост. Накрая се предаде на инстинкта и се приюти, прегръщайки Гард през кръста. Главата на детето полегна доверчиво на гърдите на мъжа. Поне беше човек…

Тежестта на кръста напомни за себе си, но размера му се сви до педя.

Неосъзнато, Гард бе положил ръка върху главата на момчето и говореше тихо някакви утешителни думи. Ей тъй, без смисъл. В следващия момент с изумление установи, че детето е заспало! Колко и какво беше преживяло малкото сърчице?…

Притиснал хлапака с едната си ръка към гърдите и носейки в другата меча се отправи към поляната, която бе подминал преди десетина минути. Още тогава механично бе отбелязал, че е добро място за лагеруване. Неголям ручей ромолеше току по края на поляната. Близо до него скала израсла от земята предлагаше укритие в едно с израслите до нея три бора.

Тогава обаче му се стори твърде рано. Можеше да повърви още. Сега приоритетите се бяха променили.

Свали глиганската кожа от гърба си. Привърза я с ремъци вертикално. От северната страна. Така направи стена, която от една страна отразяваше топлината на огъня, от друга щеше да защитава от студените повеи на вятъра. Над завета присви навързвайки с ремъци няколко клона от боровете. Бяха достатъчно високо над огъня, че да не се запалят, но и да пазят приютилите се в случай, че завали.

За детето бе направил дебела постелка от сбран мъх. Малкия спеше сгряван от пращящия до него огън.

Гард отиде до потока. В движение обели парче кора от единия бор. С помощта на няколко клонки и смола я превърна в съд, който скоро бе поставен между два камъка върху огъня. Накъсаните борови връхчета и иглички плувнаха в него. Щеше да стане хубав чай. Върнал се на брега на потока запретна ръкави и бръкна под водата. Скоро до него на брега пляскаха две риби и няколко рака. Бе успял да ги хване изпод камънаците където се криеха.

После намаза лицето и врата си с кал. На идване бе забелязал гнездо на диви пчели…

След половинчасови усилия Гард се бе полуизлегнал до огъня. Отпивайки от вечното вино. Чая кипеше тихо, а рибата и раците, увити в мъх и кал се задушаваха под дебел слой жарава. Освен това като връх на деликатеса в едно лободово листо се мъдреше парче медена пита. Огъня тихо пукаше.

Гард почеса замислено ужилените места. После погледна детето. Може да го

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!