Skip to content

„Ако си тръгна…

изобретила начин да защити нежния орган.

Аз се извих като тореадор и се пресегнах. Изхвърлената напред челюст пропусна само с милиметър. Туловището се плъзна под ръката ми и аз се впих в гръдния плавник увиснал с цяла тежест.

Това предизвика два ефекта: В първият момент кожата ми пламна при триенето с нейната, твърда и груба като шкурка. От това водата около нас порозовя и тълпата на брега ревна. Някои от публиката бяха заложили на мен, но повечето смятаха, че тоя чужденец няма никакви шансове срещу рибата.

Вторият ефект беше, че акулата ме повлече. За не повече от метър. После докоснах камъка с ходило и успях да го вклиня под него. Това подейства като котва.

Инерцията и ускорението я занесоха вдясно около мен. Почувствах минискуса на опорния ми крак усукан до предел. Въпреки това успях да издържа. Притеглих рязко плавника на акулата, превъртайки я по гръб. После я стиснах в най-силната прегръдка, на която бях способен. Едновременно с това стиснах зъби в очакване на новата порция болка.

Тя не закъсня. Акулата опита да се освободи мятайки се хаотично. Аз стисках. В главата ми остана единствената мисъл, че е свлякла всичката ми кожа от ребрата и под мишниците. След двайсетина секунди на борба, сторили ми се безкрайни, акулата най-накрая изпадна в шок от обездвижването и обръщането по гръб. Вцепени се, изпружена в цялата си дължина. Аз отпуснах внимателно. Тялото се люшна безсилно пред мен. Не направи никакъв опит да се раздвижи.

Публиката беше занемяла. Дори и тези, които бяха заложили на мен не очакваха подобен край. Не бях използвал водолазния нож привързан на крака ми.

Хванах рибата в края на опашката и при гръбния плавник и я вдигнах над главата си в безмълвен жест на триумф и победа. Болката от разпъването на раздраната кожа по ребрата пламтяща от солената вода, ме върна в настоящето. Вече не бях войн изправен срещу могъщ враг, а отново скитащ по света писател, събрал повече от колкото може да задържи в себе си.

Закрачих, носейки акулата. От усилието мускулите ми трептяха. Достигнал борда на басейна я пуснах във водата. Обръщайки я по корем и помогнах да се раздвижи. Тя, зашеметена от непознатите до момента усещания се размърда едвам. Щеше да я бъде ако не я направеха на супа в близкият ресторант.

След акулата, вцепенението напусна и тълпата. Превъзбуден рев разкъса тишината. Излязох пъргаво от водата и доближих организатора. Азиатеца ме гледаше с нескрит респект. Подаде ми печалбата и дрехите.

Отброих половината пари и му казах, че искам да пусне рибата на свобода…

По-късно, в малка хотелска стаичка лекувах раните си с бутилка уиски…

Ден… Първи:

Отварям очи. Време е за ставане. Измъквам се от спалният чувал и в движение обличам дрехите. Отделяната от тялото ми през нощта топлина е създала вътрешна атмосфера, но дори и така- в палатката е хладно.

Навивам чувала на стегнато руло. После седнал, с крака пред прага на палатката, обувам обувки. Готов съм. Дръпвам ципа и с отварянето, лицето ми бива охладено от нахлулият, студен въздух.

Небето все още е покрито със звезди. Час преди разсъмване, но е достатъчно светло благодарение на изпъстреният със сняг пейзаж. Още съм в ниската част, но вече в царството на Ледената Кралица.

Излизам пъргаво навън. Докато се потупвам и разтърквам, за да се сгрея, поставям на

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Публикувано в категорияБез категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!