Skip to content

„Ако си тръгна…

точното място само по блед спомен.

По пътя му бях разказал всичко относно пъкления си план. Показах му снимки на Ашара. Натиках му в ръцете и данните за банковата сметка, която и бях открил. Както и кратко писмо с молбата да и го предаде. Нямаше да имам сили да я гледам в очите докато и говоря…

В този момент тя излезе от кабинета придружавана от доктора. Бе поставила ръка ниско на стомаха си, но лицето и буквално озарено, светеше.

Преди да ни е забелязала, я показах на Ко и го тласнах към нея, а аз се извъртях и измъкнах навън. Стопих се сред гъмжилото от пешеходци. Знаех, че младежа ще се грижи за нея. Още докато му заговорих, прочетох всичко на лицето му. Дано са щастливи!…

Не зная кой ден сме:

Едва съм изтрезнявал от опитите да се спиртосам. Главата си чувствам като ненужен предмет прикачен към тялото само, за да ме изтезава. В душата ми е пусто. Клатя се по крайбрежната алея и ги виждам:

Около басейн с форма на бъбрек се бе струпало множество. Някои от присъстващите залагат, други се канят да участват, а има такива, които са тук просто за шоуто. Видях силуета на акулата да се стрелва нервно насам натам, търсейки безуспешно изход. Рибата беше дълга около два метра и сигурно седемдесет килограма. Вретеновидното тяло и остра муцуна ме накараха да предположа, че е мако. Макар да не бях сигурен.

Реших да предизвикам съдбата. Адреналина ми се вдигна. Кръвта заби в слепоочията. Дали опитвах да се самонакажа, не зная. Нали знаете как Мърфи обича да обърква добре планираните неща? Как тънко подтиква към уж невинни действия, а после ни оставя до шия в бъркотията?… Този път нямаше нищо организирано или предварително планирано. Дадох залога си. Публиката ме приветства. Зарчетата са хвърлени и аз нагазих във водата. Не беше дълбока. Достигаше гърдите ми. Това ми даваше специфичен шанс в чуждата стихия. Познавах единственото си предимство и смятах да го използвам. Човешките рефлекси са по-добри от тези на акулите…

Винаги има по-лошо. Едва влязъл в басейна установих, че моята „мако“ всъщност е бича акула. Последното, което бих искал да видя във водата до себе си: Мако е бърза. Може би най-бързата сред акулите. Обаче бичата акула е известна с агресивното си поведение. Напада без провокация. Просто защото е изключително териториална. Зъбите и са пригодени да разрязват мускули и фасции. Дори кости… Трябваше да съм адски внимателен. Една грешка можеше да ми коства доживотно осакатяване.

Животното почувствало промяна в електромагнитното поле предизвикано от движенията ми във водата, се извъртя и заплува към мен. Направи два кръга от достатъчно разстояние колкото да ме прецени. Аз не я изпусках от поглед.- Трябваше да приключа от първият път.

След втората обиколка се отдалечи една своя дължина разстояние и после се спусна към мен.

Идея нямах какво се случва в главата на една бича акула, но явно реши да остане вярна на реномето си и избра атаката като най-добра форма на защита. Още повече, че ограниченото пространство в басейна улесняваше избора като не и позволяваше да се оттегли достойно.

В този момент се прояви предимството ми от недълбоката вода. Ако рибата ме нападнеше отдолу- нагоре, това би ме поставило във възможно най-неблагоприятна позиция. Сега тя плуваше право срещу мен. Във фронтална атака.

Миг преди да ме достигне, разтвори челюсти. При това очите и хлътнаха. Нали акулите не разполагат с клепач- така природата е

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Публикувано в категорияБез категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!