Skip to content

„Ако си тръгна…

-Осем… Не бързай да ми отказваш. Знаеш колко струват в действителност. При това за теб ще бъдат пет сега, а останалите три когато можеш!

За какво служат парите ако не да си доставим удоволствие?…

Издишах рязко.- Сухият док с пребоядисването на яхтата отпадаше. Както и подмяната на такелажа… Моята „Елмира“ щеше да почака.

-Не са крадени, нали?

-Не бих те вкарал в подобни проблеми.

Засегна се Киет.

-Не исках да кажа това. Просто цената е прекалено ниска за нещо подобно…

-Това е правилната цена. Тези бижута заслужават да бъдат носени от истинска дама. Нека видя как и стоят…

С това разговора ни приключи. След време разбрах, че комплекта е принадлежал на жена му… С жеста на фиктивната продажба ми бе направил кралски подарък.

Ашара като всяка жена се зарадва на накитите. Макар да не си даваше сметка за реалната им себестойност. Но пък те като, че ли бяха правени за нея. Тя свали от врата си дървената, ръчно изработена фигурка, която носеше и сложи подаръка си.

Колието лягаше ефирно върху копринената кожа на бюста. Нежната, но силна китка на лявата ръка бе украсена от фината гривна, а обиците подчертаваха изящните и малки уши.

Казват, че подареният подарък носи щастие. Не зная дали е така. Надявам се поне за нея…

Двеста и двадесети ден:

Не бързайте да ме съдите. Не съм мерзавец. Страхливец може би да, но не и мерзавец. Истината е, че не мога да и дам нищо повече. Дори, по-зле: Вече и дадох най-доброто от себе си. Ако останем заедно, макар да не искам, ще я заразя с отровата, която се е утаила в мен. Всичко трябва да приключи преди да е станало прекалено късно. Пред нея има цял живот време.

Кого ли лъжа? Та аз минавам четиридесетте. Натрупал съм ужасно бреме от житейски опит на гърба си. Неща, които бих искал да забравя, дори ако можеше никога да не са се случвали… А тя е само едно дете. Какво бъдеще би имала с мен? Зная, че ще я заболи, но колкото повече отлагам, толкова по-зле. Така, че взех решение както някога в армията са ме учили: „Ако месото гние, вземаш ножа и изрязваш докато се покаже чиста плът.“

Този път гнилото месо бях аз и трябваше да изляза от живота и.

Последните дни бяхме опитали да избегнем една тропическа буря. Почти успешно. За щастие ни се размина, но на Ашара и прилоша и цял ден повръща. Така, че- курс обратно към брега. Отново в Бангкок. За един медицински преглед в болницата. По-скоро за личното ми успокоение.

Дори докато чаках в приемната, продължавах да мисля как да направя тъй щото раздялата ни да не е твърде болезнена. После разбрах:

В един от разговорите ни Ашара ми бе споменала ей така, между другото, случката с моментната ни среща с местно момче на един пазар. Двамата били от едно и също село. Той бил детската и любов. Дървената фигурка, която носеше на връв, бил издялкал сам с обещание за вярност…

Помолих медицинската сестра ако Ашара излезе от кабинета да и каже да изчака. Няма да се бавя. И хукнах.

Тогава ми се стори разумно. Всички сме просто хора и правим грешки. Щях ли някога да си простя точно тази?…

Запъхтян влетях обратно в болницата, почти влачейки след себе си Ко Сурин. Младежа, когото имах невероятния късмет да открия на

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Публикувано в категорияБез категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!