Skip to content

„Ако си тръгна…

Ако иска може да направи един бърз курс. Той ни предупреди да внимаваме, пожела ни приятно прекарване и обеща, че ще ни чака тук- на място.

Пазара затваряше. Само отделни сергии събираха стоката си. Засякохме продавач с количка, предлагащ нарязани плодове. Взехме си ананас и папая. Продължихме, разхождайки се пеша. Моята цел се намираше на малка уличка в задната част. Подминахме една сергия, продавача, на която бе явно окъснял и загърляше с брезент. Беше младо момче. Мургав и строен. Когато подминавахме сергията, младежа спря работата си за кратко. Погледа му се срещна с този на Ашара. Всичко трая само миг, но нещо се случи между двамата. Като кратък проблясък. После изчезна. Момчето ни изпрати със замислен поглед. Стиснал в ръката си простовато украшение провесено на врата му на връв.

Ако бях обърнал внимание, щях да забележа удивителната прилика между двамата. Тогава просто пропуснах.

Достигнахме моята цел. Една двуетажна къща с висок зид. Позвъних. От вътре се разлая куче.

Не след дълго вратата се отвори и един пълничък тайландец излезе на прага.

-Пий Чай Пиу Кау- Белият ми брат!

По лицето му си пролича, че изненадата е приятна и се радва да ме види. Познавахме се отдавна и неведнъж му бях намирал сериозни клиенти.

-Радвам се да те видя Хи Со, Ананада Киет!

Поздравихме се по типичния за тайландците начин с прилепени длани, но после прие и прегръдката ми. Знаеше, че съм искрен.

Въпреки късния за гости час ни покани и предложи цялото си гостоприемство. Със съжаление разбрах, че госпожа Киет се е споминала миналото лято след тежко боледуване. Помълчахме за кратко. После с онази типична азиатска философия обобщи, че всичко това е част от кръговрата на живота и кармата. Той ще я къта завинаги в спомените и сърцето си. Разменихме още няколко приказки и после стигнахме до същността на визитата ми.

Ананада беше търговец на скъпоценни камъни. И аз търсех нещо конкретно.

-Бирмански рубини…

Обявих причината за идването си. Той погледна мен, после и Ашара.

-Правилно ли предполагам?…

-Да.

Отвърнах му кратко.

-Идваш в точния момент. Днес следобед ми оставиха нещо за продан… При това на невероятна цена!

Моята Муза не следеше нишката на разговора ни. Ашара се бе захласнала по червената аравана, която като самотен властелин на аквариума се носеше плавно напред- назад, разперила демонстративно плавници. Явно бе свикнала с вниманието на посетителите. Подходящото растително оформление и меката светлина изтъкваха всичките и достойнства.

В това време Ананада се върна от съседната стая носещ продълговата кутийка. Подаде ми я и направи подканващ жест да я отворя.

Аз останах зашеметен.

В ръцете си държах комплект обици, колие и гривничка. Всичките изработени от осемнадесет каратово злато. Количеството вложен материал не бе голямо, но фината оплетка бе върха на изкуството! Всяко от бижутата бе инкрустирано с малки рубини подобни на капки кръв. Заобиколени от миниатюрни искрящи диаманти.

Естествено бях виждал на изложби изключителни бижута, но моят бюджет беше доста ограничен за подобна класа. Споделих притеснението си с Ананада.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Публикувано в категорияБез категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!