Skip to content

„Ако си тръгна…

-Емпориум на Сукумвит.

Поръчах му. Той предложи да ни откара безплатно ако се съгласим преди това да ни покаже няколко други магазина. Наложи се да му откажа. Но ми дожаля виждайки трудно прикриваното разочарование изписало се на лицето му. Дадох му пет долара бакшиш. Предварително. Очите му се ококориха и каза, че ще ни чака цяла нощ ако е нужно. Усмихнах се.

Пристигайки пред търговския център бяхме залети от визуални ефекти. Сградата бе осветена отвън с разноцветни неонови светлини. Виолетови, червени, жълти, зелени. Отсреща, един от етажите с панорамен изглед бе изграден изцяло от стъкло, а отвътре помещението светеше в пулсиращ, син неон… Еуфория се излъчваше от гъмжилото хора влизащи и излизащи от сградата. Или пък просто преминаващи по улицата. Всичко това на фона на екзотична, източна красота умело създадена от архитекти, декоратори и озеленители.

Докато ние поглъщахме първи впечатления, нашият шофьор успя да се скара със свой колега и получи желаното място на стоянката. После дотича до мен и ми показа къде ще ни чака. Дадох му още пет долара. Знаех, че ще ме познае дори ако мина от тук случайно след година. За миг се натъжих като си помислих, че за парите, които му бях дал тази вечер или съвсем малко повече, може би неговата сестра или дори дъщеря продава някъде наблизо любов на случаен самотник пристигнал от Европа с една заплата в джоба си.

Влязохме във фоайето. Първото усещане идваше от свежият въздух. След това бяха водопадите от висящи растения покриващи десетките квадратни метри на една от стените. Пространството беше отворено и голямо. Аранжирано с течаща вода, малки водоскоци и езерца, в които също имаше растения. По листата им блестяха като диаманти капки вода. Грабващите окото реклами и лого-та на дълга поредица от магазини със световно известни марки обувки, дрехи, парфюми, аксесоари… И хора. Движещо се непрекъснато множество хора. Те бяха твърде различни.

Повечето от мъжете ме поглеждаха със завист, а Ашара с възхищение. Трудно откъсваха поглед от нея. Някои от тях бяха съпроводени с жени. Стилни, излъчващи наложена ни от модната индустрия брилянтна красота. Когато човек ги доближеше ставаше ясно, че тя се дължи основно на скъпото им лустро… Подразних се.- Жените не успяваха да прикрият неприязънта си към моята фея. Младостта и непринудената и красота бяха зашеметяващи.

Почувствала отношението към себе си и настойчивото внимание, с което не бе свикнала, Ашара някак се сконфузи. Макар, че я прегърнах и дадох топлината си, почувствах как се присви, опитвайки да стане невидима за околните.

За втори път се натъжавах тази вечер. Колко е лош света, от който идвам. Когато невинната, първична душа се сблъска с цивилизованите условности и лицемерие тя се отдръпва омърсена. Тъжна, житейска истина.

Не исках да страда, затова придържайки с лява ръка нейната крехка, а с дясната обгърнал я през кръста, аз я изведох от Емпориум. Навън макар, че беше топъл, въздуха сякаш я освежи. За да ми благодари за разбирането тя положи кротко глава на рамото ми. После се засмя и ме целуна по бузата.

Знаех какво ще направя. Махнах с ръка на нашия шофьор. Той услужливо се появи до нас с триколката си.

-Пратунам пазар.

-Не е ли малко късно? Може би по-добре утре, през деня?

Прояви инициатива той.

-Всъщност трябва да срещна някого.

Когато пристигнахме казах на шофьора, че ще се върнем след час.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Публикувано в категорияБез категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!