Skip to content

„Ако си тръгна…

магията.

Отърсвам се от преживяното и хващайки малката, топла длан я повеждам. Изненадите не са приключили. Припламващите ни стъпки продължават да ни следват. Емоциите постепенно се успокояват в телата ни. След няколко минути сме на мястото.

Съвсем до брега с помощта на камъни съм оформил малък басейн, в който се потапяме. Водата ни ласкае. Срещу нас- джунгла от буйна растителност. Отивам до бромелията и включвам магнетофона. Разнасят се любимите ни мелодии. После паля свещите, които съм подредил предварително. Аромата при горенето им ни опиянява.

Идва ред на хладилната чанта. Ягоди, мед и бутилка охладен мускат. Всичко това подправено с любовни билки. Купени от местния пазар.- Афродизиака има най-добър ефект когато до теб е любимият човек.- Оставаме тук до края на нощта…

Излизаме от басейна. Започва отлив…

Сто и двадесети ден:

Факт е. Вторият ми роман е публикуван. Изглежда за сега Фортуна е на моя страна- публиката го приема с възторг. В подобни случаи критиците нямат думата.

Не обичам да мисля за тая страна на медала, но трябва да бъдем реалисти. В този свят парите играят съществена роля. Сметката ми получава нужният стимул, а гарантираният процент от печалбите ще я поддържа в прилично състояние. Поне до издаването на следващата ми книга.

До момента се придвижвахме недалеч от бреговата ивица в района на Индийския океан. Циркулирахме основно между няколко от предпочитаните ни острови. Реших, че публикуването на книгата заслужава специално отбелязване. Предложих на моята Муза да слезем на континента. Тя прие с радост. Решихме да посетим Банкок. Речено- сторено. Намирахме се на ден разстояние. Опънах платната. Поехме курс към материка. Чувствахме тръпката от предстоящото.

Сто двадесет и първи ден:

Яхтата тихо влезе в Сиамския залив. Придвижих я със свалени платна и маневрен двигател към делтата на Чао Прая.

Близо до „Азимар“ на Пак Нам имах приятел, който притежаваше малка стоянка за риболовните си корабчета. Знаех, че там винаги има едно място за мен. Този човек бе от едно друго, мое минало. В което няма литература и изкуство. Само изкуството на войната. Кръвна връзка- Бойните другари остават до живот…

Кон Май Кин беше сдържан както винаги, обаче знаех, че ме посреща с отворено сърце.

Предложи да ни настани в един от апартаментите, които притежаваше. Благодарих, но му отказах.- С няколко прости думи се разбрахме за всичко. Извадих от личните си запаси бутилка тройно дестилирана сливова ракия отлежала в черничево буренце. Знаех, че ще оцени подаръка донесен от далечната ни родина. Зарадва се.

Не, че не можеше да си позволи. Важен е жеста. При моят начин на живот знаеше каква е придадената от мен стойност на бутилката алкохол. Всъщност беше метафора на безвъзвратно отминалите, най-скъпи мигове. Тези спомени, които ни определят и всеки от нас съхранява дълбоко в себе си.

Обядвахме заедно, а след това на чаша питие си припомнихме старите времена. В това време двама работници на Кин правеха профилактика на лодката ми. Няколко часа минаха неусетно. После оставихме приятеля ми да води делата си, а двамата с Ашара излязохме с настъпващата вечерна прохлада.

С излизането на улицата взехме едно „ток-ток“ такси.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Публикувано в категорияБез категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!