Skip to content

„Ако си тръгна…

Roses“ се разнесе тихо из каютата.

Моето коте се размърда в леглото. Наведох се и я целунах. Взаимно усещаме топлината на голите си тела. Не бързам. Постепенно събуждащите се чувства запечатват момента. Следващите два часа и давах най-доброто от себе си. Когато бяхме напълно изтощени от емоции се отдадохме на последвалата нега. Приятно безвремие.

Музиката отдавна е затихнала. Закуската изядохме лакомо. Аз станах от леглото и след минутка се върнах с подаръка в ръце.

-Честит рожден ден!

Отваря го и очите и светват. Купих и точно онази рокля, по която се бе прехласнала на пазара. Бърза да я пробва. Няма нещо, което да не и стои добре.

-О! Беше чудесно! А роклята е прекрасна! Благодаря ти!

Завърта се, разперила ръце.

-Не, това е само началото. За довечера съм ти приготвил нещо наистина специално!

Усмихвам се тайнствено аз. Гледа ме с широко отворени очи. Любопитството я изгаря, но аз не се поддавам. Опитва се да ме съблазни.- Аз съм непреклонен. После се нацупва. Играе за кратко ролята на обидена и аз почти се предавам. Точно тогава се връща в ролята си на изкусителка. Това ми позволява да отстоя думата си. Усетил, че моята малка Ева ме манипулира, заемам твърда позиция. Тя ми обръща гръб, при което ме плесва с коса през лицето. В ноздрите ми остава аромата и.- Достатъчно! Хуквам да я догоня и двамата изскачаме на палубата, а от там във водата. Плуваме, закачаме се, пръскаме се с вода, а после отново правим любов…

Обядваме умерено, а следобеда прекарваме в мързелива дрямка. След това, съвсем по план- предлагам да слезем на брега. Преди слънцето да е залязло. Иначе изненадата ще пропадне…

Оставихме яхтата да се полюшва в малък залив в южната част на Ваду. Острова домакин. Един от любимите ми и част от архипелага на Малдивите. Тя предусеща, че слизането ни е свързано с обещаната изненада, но понятие няма точно каква.

Наслаждавам се на момента докато крачим нехайно, пресичайки малък, обрасъл с палми пояс. Предвкусвам букета от емоции, които ще се отприщят след миг.

Излизаме отново на брега. Слънцето се е търкулнало да си почива. Нощта тук настъпва неусетно бързо. Втори август. Новолуние е. Небето е пълно със звезди. Моето коте се е превърнало в гъвкава лъвица.

Прави няколко крачки в пясъка на плажната ивица. И замръзва изумена! Под всяка от стъпките и избухва феерия от синкави пламъци. Подобни на електрически изпразвания. Една вълна плисва на брега и чудото се случва! Ефекта е зашеметяващ! Биолуменисценцията кара брега докоснат от вълната да засияе в нежно синьо, изпъстрено с безброй ярко сини звезди слезли от небето специално за нея!

Приближавам зад нея и я обгръщам с ръце. Тя притиска моите към гърдите си. Чувствам как сърцето и бие учестено от емоциите. Оставаме неподвижни подобно скулптора, наслаждавайки се на невероятното зрелище. Всяка следваща вълна предизвиква визуалния феномен. Преживяването е фантастично.

В един момент се отърсва от този удължен до агония екстаз на единение с магията на живота. Пуска ръцете ми и прикляква. Прекарва ръка във водата. Под пръстите и избухват светещи триизмерни картини. Загребва шепа пясък. Оставяйки го да се посипе обратно на дъното го превръща в сияеща, магическа пудра.

Нужно е известно време, за да се успокои. Аз също се чувствам подвластен на

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Публикувано в категорияБез категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!