Skip to content

„Ако си тръгна…

процес. Всичко това само защото получаваше правилното отношение.

Ръцете и имат онова вълшебно свойство каквото докоснат да го превръщат за по-добро. Скоро каютата ми беше украсена с раковини, камъни и клони изхвърлени на брега, придобили чудни форми, а умело обработено стебло от бамбук заместваше малка вазичка, в която редовно имаше уханни цветя.

Така неусетно се привързах към нея. Но не смеех да я докосна. Като да оскверниш олтар.

Онзи ден ми се отдаде. Почувствах как се приласка в леглото до мен и притихна в очакване. Признавам си- изненада ме истински. Буквално замръзнах. Не защото не я желаех или не чувствах, че и тя е привлечена от мен. Страхувах се да не нараня невинното и доверие. Да не го направи само като „отплата за свободата си“.

Ръката и полегна на гърдите ми. После потърси лицето и си поигра с устните прокарвайки връхчето на пръстите си по линията на зъбите ми. Постепенно набираше увереност в изследването на тялото ми. Аз не дишах…

Взех я с трепет и неувереност, но тя се впи в мен страстно, както умиращ от жажда в пустинята би пил вода…

Колко е мъдра природата. Закодирала е в гените ни естеството на нещата. Достатъчно е да се вслушваме в съветите и…“

Върна се с два кокосови ореха, няколко лимона и чепка банани. Всичко това в плетена кошничка преметната на гърба и.

Аз ловя риба. Техниката с хавайското копие ми се отдава все по-добре. След няколко гмуркания имаме един двукилограмов групър и три лангусти. Празнична трапеза.

Денят е прекрасен. Слънцето гали кожата, а бриза я разхлажда. Тишината бива разкъсана единствено от плисък на вълни и крясъка на някоя чайка. На хоризонта- облаци…

Ден Втори:

Утро. До мен в леглото мърка коте. Лениво ме закача. Напомня ми за ритуалната чаша кафе.

Освен кафето правя закуска. Пържени яйца, плодова салата, фреш от портокал. Поднасям я в леглото. Тя ме придърпва обратно при себе си, за да я поделим. Целува ме.

Едва не разливам чашите. Смеем се…

Ден Трети:

Време е да се върна към работата си. Това е втория роман от трилогия. Подготвям го повече от година. Предварителната работа е в основата на качествената книга. Иска ми се да мога да подреждам думички с по-голяма скорост. За съжаление не е толкова лесно. Бях изпаднал в творческа дупка. Сега се чувствам презареден. Готов да продължа. Няколко идеи са се оформили- чакат само да ги поместя в сценария.

Писателската работа, поне при мен е на приливи и отливи. Един непостоянен ритъм…

Ден Четвърти:

Усещам, че моята Муза скучае. След три часа писане съм още час като на автопилот за външния наблюдател. Може би си мисли дори, че съм забравил за рожденият и ден. След две седмици…

Ден Деветнадесети:

Сутринта е наистина специална. Постарах се да стана безшумно без да я събудя. Обичайната закуска украсих с цъфнал лотусов цвят. Притеглих една масичка до леглото. Поставих таблата върху нея. После включих уредбата: Сборен албум „Златни рок балади“. Песента „Don´t Cry“ на „Guns&

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Публикувано в категорияБез категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!