Skip to content

„Ако си тръгна…

газовия котлон, кафеника. Нося го навсякъде със себе си. Мой любим другар.- Знае всичките ми истории. Сега обаче не е време за това. Предстои ми изкачване. За днес планирам денивелация от осемстотин метра и тридесет километров преход.

Всичко, което искам е да се изпразня от мисли и спомени. Отново да преоткрия себе си. За целта някои медитират, но това е постижимо в случай, че духът е в покой. Докато в мен бесуват демони. Затова реших да използвам изпитаното средство. Свръхусилие надхвърлящо рамките на разумното. Целящо самоунищожение. Единствено тогава, Живота на границата със Смъртта, блокира ненужните функции, запазвайки само първични инстинкти и сетива. Впрегнати в опит да го съхранят.

Не героизъм, по-скоро- лудост. Първия месец опитах лесният начин- с алкохол, но не се получи. После беше оная глупост с акулата. Добре, че навремето един хавайски рибар ме бе научил на тяхната слабост…

Ето как предприех този преход. Да пресека Тибетското плато, пустинята Гоби и Монголия до достигане на корените. Там, откъдето моите предци са тръгнали някога да завладяват света. Крайна точка на това странство- далечният Иркутск… Не вярвам да срещна друг по същия път. Не и за цялото разстояние. Бях се придвижил до Бирма в град Мандалаг. На река Ирауади. После на север. Сега смятах да пресека в планините Паткай простиращи се по протежение границата между Пакистан и Бирма. Близката ми цел бе град Садия на река Диханг. После мислех да следвам реката до Лхаса. От там право на север до Тенгри Нур. Соленоводно езеро, на което местните са придали мистично значение. Най-високо разположеното езеро в света. После единствените ми другари оставаха компаса и Северната звезда. Щях да се придържам неотклонно на север следвайки поредицата езера до пресичане на Тибетското плато. Планирах да преодолея Великата Китайска Стена сякаш всяка извървяна предходна крачка нямаше да е достатъчно предизвикателство спрямо физиката и духа ми. Накрая, пустинята Гоби и безкрайната степ на Монголия…

Това е Планът.

Така, че- ако не чуете повече вест за мен, значи костите ми са останали да белеят някъде по пътя. В противен случай ще имам материал за поредна книга.

Искрено Ваш:………………………

…ще имам отново всичко това.“

 

За въпроси, коментари и препоръки може да се свържете с мен на e-mail: baltadzhiev@web.de

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Публикувано в категорияБез категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!