Skip to content

„Ако си тръгна…

„Ако си тръгна…

 

Ден… Първи:

Събудих се точно в пет часа и десет минути сутринта. Отвън чувам плисъка на вълните…

Никога не съм имал нужда да лежа дълго в леглото, за да се разсъня. Отворя ли очи, вече съм готов за новия ден.

Станах и поставих джезвето с първото ми за деня кафе. Синия пламък обгръща тумбестата съдинка изкована от бакър и запоена неумело, но без пропуски. Такъв е моят свят. Малък и ръчно изработен. Всяка вещ е уникална и носи душа.

Скоро калпака кафе се надига, опитвайки да прелее. Не му позволявам. Повтарям движението три пъти. Като някакво свещенодействие. Ритуал. Едновременно с това поемам дълбоко дъх защото аромата е подобен на въвеждащо действие към пиеса. Дъха на кафе е опияняващ!…

Излизам от каютата, за да изпия кафето навън.

Яхтата се люлее кротко в залива. Водата му е лазурно синя и прозрачна. Отдолу се виждат корали и камъни обрасли в анемонии. Пасажи разноцветни рибки се стрелкат по свои си работи. Една голяма, издължена сянка се плъзва покрай рифа и ги разпръсва. Само за кратко. Колкото да нарисуват триизмерна фигура и после отново да се прегрупират. Акулата подплашва и случаен скат.- С вълнообразно движение отплува разпръсвайки пясъка от гърба си. Този, в който е бил заровен.

Въздъхвам доволно. Леката прохлада на ранната утрин гони и последния спомен за възглавницата. Отсреща- на хоризонта, слънцето напира да се отскубне от ласкаещия океан.

Зад гърба ми е Острова. Полуизлегнат съм в хамака. Приятна нега.

Признавам си, не е най-удобната позиция за пиене на кафе. Но пък ми се получава.

-Хей!

Провиква се от към брега момичето.

Обръщам се и и помахвам. Усмихва се.

Зъбите и са бели бисери. Устните- пълни, меки и сочни. Обещаващи. Скулесто лице с нежни извивки.

Облечена е само в шоколадовата си кожа. Блести като намазана с масло. Няколко втъкнати в копринената коса цветя. Очите и са топли като на кошута.

А фигурата… Тези дълги, нехайно полюшващи се бедра. Оформени колене и глезени. Стройни прасци. Стомаха е плосък и тънка връв украсена с миниатюрни раковини подчертава талията. От усилието да преплува до брега гърдите и се повдигат учестено. Средно големи. Добре оформени. С набъбнали зърна, щръкнали като лисичи муцунки. Не, Афродита до нея е безплътна сянка.

Не ми завиждайте. Зная, че съм късметлия. Винаги е било така. Както някои казват: „Роден със сребърна лъжица в устата.“

Историята с познанството ни не е героична. Купих я от пазар за роби.

Това беше преди две години. Днес тя е на седемнадесет:

Беше от ония горещи, летни дни, в които коктейлите Маргарита вървят един след друг. Бях слязъл в Джакарта, за да си накупя продукти. Батати, осолено месо. Разбира се- кафе. Някоя бутилка ром…

И попаднах на пазара за роби. Видях я. Беше като неразцъфнало цвете, а вече започваше да повяхва. Дожаля ми. Платих поисканата цена. Отплавахме на път за Суматра. Предложих и да я отведа при племето и. Тя каза, че няма да я приемат. Настоя да остане с мен. Ето така се получи…

С всеки следващ ден моето екзотично цвете разцъфваше и ме даряваше с красотата си. Бе невероятно удоволствие и привилегия да наблюдавам този

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Публикувано в категорияБез категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!